Изабела Суон

Заглавие: Изабела Суон Чет Сеп 22, 2011 6:54 pm

Kaya Scodelario
Изабела Суон Normal_moet2

Име: Елизабет Стонем.
Години:18
Раса: Човек с дарба

Външен вид: Елизабет е едно незабележимо, ниско момиче. Нямаше перфектното тяло като това на супермоделите от кориците на модните списания. Нямаше дрехите последен писък, които са били на мода преди три часа.
По-скоро беше адски кльощава, поради простата причина че отказваше да яде. Ужасно бледа кожа, като че ли не е виждала слънце през живота си. Тъмно зелените й очи са единственото, което блести у нея. Или поне прави опити да озарява притихналото й лице, очакващо да открие своята причина да се усмихва. Пет лунички. И сламено-кестенявата коса, прошарена с всички възможни нюанси на кафевия цвят, с абсурдна дължина и обемен бритон, който е прилежно защипан от две фибички. Не харесва ножици. Мрази ги. Не дава острие да се докосне до главата й. Затова и е в постоянна вражда с Чъки. Не, това не е говореща кукла, която може да Ви убие, докато спите, а сивият й котарак, който непрестанно се катери по стопанката си. Освен това трябва да се отбележи, че е адски дребно хлапе. Въпреки средния ръст...

Характер: Отвъд кожата e просто една душа. Която обожава хората. Вярва в тях. Обича да експериментира с тях, да ги изследва. Ръководи се само от своите впечатления и често първата среща с даден човек е най-важната в техните взаимоотношения. Ако те заобича – ще те обича винаги, но ако не те хареса, няма да те хареса и на втората среща. Добродушно дете, не обича да се кара. Освен с адските дразнители, както обича да нарича по-възрастните хора. Напротив – невероятно любопитна е. Мечтае някой да й разкрие тайната магия, която кара Земята да се върти. Напълно разсеян човек, не умее да се концетрира и често забравя (но доверени хора твърдят, че само се прави). Никак не се вписва в затворени и тесни пространства, изпитва ужас от тях, както и от височина. Ненавижда високи места. Както и слънцето. Влюбена е в зимните студени утрини, както и в снежни човеци, които прави от първия сняг. Имах страх от самоизявата. Когато е в център на вниманието твърди, че би умряла, докато всички са забили погледи в нея. Предпочита тишината, въпреки че може да говори с часове. Мечтае да отиде на северния полюс и да заживее с пингвините. Вместо това се оказва сама в големия град.

История: Ражда се в края на месец декември през една студена и мразовита нощ, точно в 3 часа. Проплаква като всяко нормално бебе, ала без да подозира, че в мига, в който си поема дъх, тя губи може би най-важния човек в живота на едно момиче – своята майка. Оставено в дома за сираци в Лисбърн. Детството й съвсем не е обикновено. През първите й години, собственичката на дома – мисис Грандр, се опитва да открие бащата й, но неуспешно. Когато става на пет години, мъжът, Къртис, се появява, той я отвежда със себе си. Прекарва следващите четири години щастливо с баща си в Лондон, Англия, който е съвсем обикновен човек и не подозира, че дъщеря му е наследила способности, наследени от майка й... До деветия й рожден ден. Когато Къртис поднася тортата. Случва се първото необичайно странно нещо. Не стига че погрешка успява да я взриви (ами не всички обичат шоколадови неща!), но и някакси кара любимия папагал на баща си да се обеси със собствените си стърчащи пера. Отрича да знае това как се е случило, но той продължава да мисли, че просто се опитва да привлече внимание. Месеци по-късно почти предизвиква пожар в къщата им, но добре че пожарникарите са добри и спасяват положението. Къртис е напълно убеден, че детето му не е с всичкия си, дори прави тест за бащинство, отказвайки да приеме, че това момиче е негово. Но преди да получи резултата се самоубива. Или поне това се е случило според медицинския доклад. Хлапето е върнато обратно в сиропиталището, сигурно, че му е писано да прекара живота си там. Не дава вид, че е разтроена, ала всички знаят, че се обвинява за смъртта на родителите си. Лятото, преди да навърши 11 години, получава писмо, чрез което разбира, че е леля й (сестра на майката на Елизабет) иска да я приеме в нейния дом и освен това да я запише в училище Мив нейния роден град. От сиропиталището на драго сърце се съгласяват да я пратят там. Смятат, че промяна на средата би довела до промяна и в държанието на момичето.
Там Ефи намира доста приятели, освен това започва да пуши и да се дрогирва. Рядко се среща в трезво състояние.

Заглавие: Re: Изабела Суон Чет Сеп 22, 2011 6:57 pm

Одобрена си! Добре дошла и приятно прекарване!