Дев Константин

Раса
Аз съм наполовина човек, наполовина ангел. Такива същества вие наричате нефилими. Да, аз съм нефилим и ловец на сенки... Лошото е, че преди не го знаех.

Дарба
Руните са моята сила - знам тяхното предназначение, знам идеално как да боравя със всяка една от тях.

Характер
Огън и лед. Черно и бяло. Аз съм и като котка, и като мишка; и като лъв, и като агне.
Въпреки, че на пръв поглед съм уверена в себе си и знам какво искам, всъщност отвътре съм разкъсвана от противоречия. По принцип не съм колеблива личност, но понякога имам склонността да се колебая за нещо с дни. Но ако някой ме накара да се самоопределя, бих казала само една думичка: ексцентрична. Всъщност аз не съм на това мнение, но съдейки по реакциите на другите хора, когато говоря с тях, сигурно наистина звуча странно. Може би защото използвам прекалено много сарказъм и не си меря думите... Но това съм аз. Никога не се ядовам, абсолютно никога. Обаче съм много отмъстителна и безкомпромисна. Казвам каквото мисля и изобщо не ми пука за теб. През 99.9% от времето мисля само за себе си и имам аналитичен ум, който ми помага да се измъквам ловко от кашите, в които нерядко се забърквам. Искрена съм когато не ми пука или когато адски много ми пука.

]История
Искаш да гледаш някой филм? Ела при мен, аз живея в такъв.
Когато пристигна в някой град, написвам на един лист какво ме мъчи и какво се е случило през последната седмица, пъхам листа в някоя книга, обръщам се и излизам през вратата. Този, който ще вземе да чете въпросната книга, рано или късно ще се натъкне на моите словоизлияния и може би ще си помисли, че този, който е оставил това между страниците, е луд. Но аз няма да съм там, за да променя мнението му, няма да съм там, за да му обясня как се чувствам... а той няма да е там, за да ме изслуша.
Никой никога не слуша.
Никога не съм вярвала в свръхестественото. Израснах в дом за деца, в който цареше желязна дисциплина и в който се оформи рационалния ми начин на мислене, който отхвърляше като възможно всяко нещо, на което не бях станала свидетел със собствените си очи. И тъй като в дома нямаше призраци и такива неща, може би заради това бях такъв скептик.
Но след време това коренно се промени.
Измежду всекидневния терор от страна на възпитателите, ние, изоставените деца, си имахме свой собствен свят, в който бяхме равни на възрастните. Така, например, само на петнайсет годишна възраст, тласкана от желанието да припечеля малко пари, реших да изпълня една поръчка, която ми връчи по-големият брат на едно момче. Тя представляваше да занеса един пакет на някакъв човек в определен час, на определено място. Така бях неволно замесена в мафията, тъй като се оказа, че в пакета имаше наркотици. Дрога, която струваше милиони. Веднъж хората, за които се оказа, че работя, ме заплашиха с досещате се какво, ако отмъкна някой пакет от дрогата, ако издам на някой за заниманията ни или се откажа от този бизнес. И аз не направих нищо от това – страхувах се за живота си. Този страх ме превърна в престъпник – от трафикант се издигнах до дилър и си останах на това ниво. Когато излязох от дома наркобизнеса беше единственото, което имах. Но аз се опитах да го оставя настрана и да заживея нормално, да издиря родителите си и да си разчистя сметките с тях. Да имам собствено семейство, да съм уважавана и да прогоня призраците на миналото.
Но не се получи. Точно когато бях изпаднала в жестока криза, се опитаха да ме убият. И не само се опитаха, а успяха. Официално съм била мъртва за две минути. И през това време не видях светлина, нито тунел. Имаше само мрак, черен, непрогледен мрак, в който се отличаваше една ангелска фигура. Не помня всичко, което ми каза, но помня само, че ме светна за съществуването на свръхестествения свят и ми каза, че трябва да се боря със всяка враждебна проява на свръхестествено присъствие. Някой вампир обича да си похапва човешко - убиваш го, каза ми ангелът. Малко преди някакъв мъж да ме съживи и да изчезне, преди да съм успяла да му кажа поне "Благодаря", същият ангел ми каза как трябва да се наричам. "Ловец на сенки", беше единственото, което каза по този въпрос.
След тази случка аз се превърнах в кошмар за всяко същество с нечисти цели. Превърнах се в легенда.

Допълнително
Нямам своя кола - моя е колата, в която аз съм зад волана - и обикновено пътувам на стоп, което е малко опасно, затова и не се разделям с автоматичния си пистолет. Често рисувам картини и правя сувенири, които продавам, за да си изкарвам парите, когато нямам дрога. Да, обикновено търгувам с наркотици, но от край време съм в нещо като отпуска.
Ретро колите и рок музиката са ми страст.
Имам широки познания в света на свръхестественото, владея няколко чужди езика и си служа добре както с пистолета и камата си, така и с различните магически предмети, които понякога купувам от закъсали финансово вещици и вещери.