Черна светлина...

Дали те харесвам, не знам.
Иска ми се да разбера, но не мога.
Страхувам се, че ако те доближа,
ще изгубя всичко помежду ни.
Ами ако греша?
Ако всички между нас е само илюзия,
ще те загубя завинаги...
О, малки мой принце,
как самичък седиш на самотния хълм.


* * *


Нищо не боли повече от страха от спомена.
Спомена за близките и приятелите,
за любящия дом, за безкрайните игри.
За усмивката на мама сутрин,
и сълзата в окото на татко вечер.
За малките неща в живота,
даващи смисъл на съществуването ни.


* * *


Загубих те завинаги

Защо изгубих те аз
Ангелче на моя рай
Гасна още по теб
Усмихвайки се жално аз
Бягам за да мога да се скрия
Искам да те стигна пак
Хайде аз да те догоня
Теб до края на света
Ето пак деня завършва
Загубен завинаги си ти
Ангеле невероятен
Върни се ти
Искам да те видя пак
Нуждая се от теб
Аз винаги ще се нуждая
Горе на небето ти
Искаш ли да ме видиш отново?


* * *


Не искам да си някой,
искам да бъдеш себе си!
Не искам да се влияеш от мнението на другите за теб,
искам да знаеш какъв си, и да харесваш това в теб!
Не искам да се съгласяваш с мен за всичко,
искам да ми казваш, когато греша!
Не искам да се съмняваш в себе си,
искам да вярваш в себе си, така както аз вярвам в теб!
Не искам да виждам сълзи в очите ти,
искам само онази глуповата весела физиономия!
Не искам да си с мен, защото аз го искам,
искам да си с мен, защото сам го искаш!
И ако не искаш да съм нещастна,
и ако искаш да съм щастлива,
винаги можеш да ме намериш!


* * *


Сякаш малка капка дъжд
Идваш в моето сърце
Гузна е душата ми отвътре
Усещам липсата ти в мен
Ровейки се из надежди и мечти
Не спирам да те търся, ти слънце в моя ден
Обичам те, обичам всичко в теб
Сигурност аз търся
Търсейки я, намирам я във теб!


* * *


Всеки нов ден, е по добър от вчера!
Всяко ново желание си заслужава!
Не си струва да пропиляваш утрешния ден,
заради проблеми в миналото!
Не си заслужава да забравиш мечтите си,
заради няколко погубени желания!
По добре живей днес,
за да не съжаляваш утре!


* * *


Заедно събуждаме се сутрин,
Аз приготвям ти закуска
Влизам в кухнята позната
Искам да те изненадам
Няколко яйца разбърквам
Абсолютно нищо не разбирам
Гори навсякъсе се носи пушек
Идея нямам какво ще закусим


* * *


Последен реквием

Вървя и гледам как плачат всички около мен,
Вървя и мисля как ще свърши този ден,
Мисля за миналото и преследва ме то,
Със спомени за всяко сторено зло,
За всяка рана която съм имал,
И всяка болка през която съм минал,
Не си представях че светът е такъв,
Но той за всеки човек е еднакъв,
Тъжен е всеки за който не идва ден,
А седи в мрака и мисли защо е роден
Бяло е сърцето, а черен е светът
Ако наистина доброто е само в митът,
Опитах да променя този тъмен свят,
Но освен черния не виждан друг цвят,
И все по силно започва мисълта да тече,
Но няма решение или просто е далече,
Минаха бавно всички болезнени дни,
И помня всички изплакани сълзи,
Преследвах смело своите мечти,
Но накрая имаше само разбити стени,
Човек ще отвори своите очи,
И ще види всички тъмнини,
Ще мисли дали не е умрял,
Но това е мрака който сам си е създал.