Класните стаи

Заглавие: Класните стаи Сря Авг 03, 2011 1:43 pm

Всички те изглеждаха така:
Spoiler:

Брой мнения : 4 Join date : 23.09.2011

-Още десет минути и прибирам тестовете...-обяви Даниел като се обърна към стенният часовник зад себе си, потънал в прах
Звукът от драскане на химикалки се усили още повече. Не беше ли прекрасно да създаваш такава паника у хората? Но пък това не бяха хора, това бяха ученици, при това такива, които учеха френски от цяла година, а имаха проблем в поризнасянето на едно простичко "Bonjour" камо ли да завържат разговор или да попълнят теста си с по-малко от двадесет грешки.
Да не говорим за глупавите им опити да преписват. Знаеше какво прави всеки един от тях, все пак не бе завършил толкова отдавна, но въпреки това не изгаряше от желание да ги изпорти на директора.
Е, бе задължен да го направи ако всички ученици видят пищова. Тогава нямаше как да се престори и трябваше да "предприеме мерки". Тоест-назидателна реч, която при другите му колеги траеше повече от час, а при него ученика даже получаваше цигара за награда.
-Добре, оставете моливите...-той се изправи от катедрата и тръгна по чиновете събирайки измачканите листи
На някои от тях даже намери правописна грешка още при името.
-Тест...-протегна той ръка към червенокосото момиче на четвъртият чин
-Момент!-отговори то като зачеркна отговора един от петте си празни въпроси
Даниел въздъхна недоволно, мразеше когато учениците го молеха за още една секунда, и дръпна теста от ръцете й. От него, в краката му, паднана намачкан малък лист от тетрадка с грозно надраскани думи на френски.
Само след миг от задният чин се провикна Мелани, главната мажуретка (Много досадно и глупаво дете с коефициент на интелигентност-минус сто.) Тя имаше доста проблеми с повечето си съученици, които не бяха от групичката на "готините". Просто, защото другите не искаха да вършат каквото им казваше, така че тя използваше всеки удобен момент за да отмъщава.
-Пищов, господин Фрей!-извика тя като посочи листчето на земята
Даниел се наведе бавно и го вдигна.
-Госпожице Стюарт, след часа...-промърмори той-А другите оставете тестовете на катедрата ми и сте свободни.

Брой мнения : 4 Join date : 23.09.2011

Кой по дяволите ще учи по френски? Френски! Сто букви,а само десет от стоте се четат и то в рядък случай! Предната нощ бях прекалила с купоните,минах във всяка къща където имаше купон,въпреки че бях поканена само на един. Кой е казал че един магьосник не може да се справи в света на хората? в същност трудничко си беше. Сутринта се успах и закъснях за първият час които между другото беше Френски. Перфектно го знаех,но хич нямаше да се правя на зубър и без това другите вече ме мислеха за откачалка каквато бях. направих си пищов,но за съжаление прекрасният господин Фрей ме хвана. Изсумтях нещо на Идриски диалект и скръстих ръце без да ставам от чинът. След като всички се изнесоха погледнах господина.
- Отлично знаете че знам френски перфектно. Както знаете отлично че не бих се правила на зубър пред цялата гимназия. Това е моето обяснение по въпроса. - казах кратко и ясно,на път бях да върна времето назад,но в момента не ми се занимаваше.
- Плюс това вие също сте правили подобни изпълнения и ако само знаехте през какво минавам направо щяхте да ме пропускате на тестовете.

Брой мнения : 4 Join date : 23.09.2011

За разлика от повечето ученици срещу, които се готвеше назидателна реч, Моли имаше нахално отношение. Вместо да се смути и да прави невнинни очички (е, повечето момичета ги правеха и по други причини) тя един вид каза на Даниел, че е задължен да й пише шестици на тестовете.
-Да изкараш оценка по-висока от две не те прави зубър, Моли...-отговори той и скръсти ръце пред гърдите си-И не ме интересува дали котката ти е умряла, кучето, леля ти или гаджето те е зарязало. Трябва да учиш!
Моли изглежда се ядоса-личеше в погледа.
Даниел не знаеше пред какво се изправя един магьосник. За него беда бе да му свършат цигарите в три часа вечерта и да няма денонощен магазин наблизо.
Той побърза да я прекъсне в мига, в който румените й устни се разтвориха, за да каже нещо.
-Моли, не виждаш, ли че даваш причина на всички тези идиотки да ти се присмиват и да си мислят, че са те победили.-изсъска той-Победените са тъпанари, Моли. Ти тъпанарка ли си? Не мисля, че е толкова сложно да научиш един език. Та на теб ти се отдават езиците, виждам го, но просто те мързи...или се правиш на интересна.
Е, да, имаш откачено поведение, и със сигурност ти хлопа нещо, но....

Брой мнения : 4 Join date : 23.09.2011

- Нищо не ми хлопа. - отвърнах троснато след като мислите му буквално се забиха в съзнанието му. - Je sais parfaitement le français. - казах ясно и отчетливо знаейки че той ме разбра. Просто казвах че знам перфектно френския.
- Винаги съм имала шестици при теб. Просто ми писна всеки ден всеки да ме тормози,блъска към шкафчето,наричайки ме зубър или откачалка. съществата като мен не могат да се справят лесно в твоя свят Даниел,не разбираш ли? Трудно ми е и става все по-трудно особено след като чувам мислите на така наречените си приятелки. - въздъхнах и погледнах на страни. Хич не беше по моята част хленченето.
- Знаеш ли направо ми пиши двойка и да се приключва имам пълна програма. След часа по френски Самюел Ийстууд ще ме заби в шкафче номер 14,а след това Памела ще се подиграва с косата ми.. както виждаш натоварен график. - казах с по притихнал и вече примирен глас.

Брой мнения : 4 Join date : 23.09.2011

Даниел се отдръпнваше от нея със всяка казана дума. Това момиче наистина не бе наред. Бе преминала границата от "приемливо чалнат" на "откачен, достоен да бъде закован за стената в лудницата".
Но пък ако бе права? Ако можеше да прочете милисте му? Нали тукощо го бе цитирала. Това не е ли достатъчно доказателство?
-Ти...ти не си добре....-едвам прошепна той
Вече се бе озовал до катедрата си и събираше разпиляните намачкани учебници по френски разхвърлени по нея.
Моли се изправи и тръгна към него говорейки бързо как й е писнал живота, как иска някой да я разбере.
Даниел едновеменно го бе страх, но...но онова привличане, по-скоро онова чувство, когато откриваш себе си в един ученик, или пък му симпатизираш повече от на другите, се усили още повече. Чувстваше се длъжен да я разбере. Усещаше, че трябва да я разбере.
-Не, не ме разбираш!-продължаваше да настоява тя-Не знаеш какво, е защото винаги си бил "готиното, умно, атлетче" в училище, винаги са те обичали. Ти самият си бил като тях. А дори нямаш представа колко е трудно да си такъв като мен...
Внезапно гласът й секна. Даниел не знаеше как се е озовал толкова близо до нея, не бе й сигурен как бе залепил устни до нейните. Но това нямаше значение в момента...

Брой мнения : 4 Join date : 23.09.2011

Той не можеше да ме разбере,осъзнавах го. Осъзнавах че съм напълно сама особено сред хората. Въздъхнах,а след това се изправих вървейки към него. Исках да ме разбере.. той,той трябваше да ме разбере. Мислех е той е различен.. аз разчитах на него.
- Не знаеш какво, е защото винаги си бил "готиното, умно,
атлетче" в училище, винаги са те обичали. Ти самият си бил като тях. А
дори нямаш представа колко е трудно да си такъв като мен.. - промълвих с почти изнемощял тон,когато се озовах точно пред него ,вгледах се в очите му.
- Ти трябва да ме разбереш.. важен си за мен. - допълних,а след това неусетно усетих устните му върху своите. Отвърнах на целувката му първо плахо,а после стана по-страстно. след това бързо се отдръпнах отэ него и го погледнах страшно изненадано. О,чудесно.
- Добре. какво беше това? - попитах правейки се на не разбираща. Той знаеше че го харесвах. Споделях толкова много с него извън клас,а сега.. това..