Високите скали

Заглавие: Re: Високите скали Чет Сеп 22, 2011 8:56 pm

Обикновено не обичах нощем да излизам от Института освен ако не е
прекалено наложително,защото или ме мързеше или просто ми бе неприятно
въпреки че това бе единственото време в което можех да съм себе си без
да се тревожа че някое същество ще ме забележи. Облякох се с къс
панталон и потник,руните ми бяха прекалено много,скоро не бях ги
използвала в битки. Излязох от института и веднага се сетих за
Магнус,сигурно вихреше поредният купон,но сега не ми бе до купони.
запалих една цигара и тръгнах пеша,нещо необичайно за мен,извън
границите на градът. Звездите светеха толкова силно,осветяваха всяка
една прогорила кожата ми руна,намръщих се и отместих поглед от едната си
ръка. Стигнах до любимата ми скали,където по надолу се чуваше звукът на ромолящата вода от водопадчето . Настаних се накрая на скалата и се загледах надолу към нищото. Чух звуци зад себе си,но не се обърнах както обикновено. Ангелсаката ми кама бе под ръка,а кое ли същество би дръзнало сега да нарушава спокойствието на един ловец?
- Сядай. Така и така си тук няма връщане назад. - казах щом усетих ускорението на пусла. Бе вампир.
- Как се казваш сладурче? - попитах изгасвайки цигарата си.

Заглавие: Re: Високите скали Чет Сеп 22, 2011 9:11 pm

Разхождах се из града, когато видях любимите и скали... и морето. Казчих се най-отгоре и продължих да се разхождам. Стъпвах по скалата, когато попаднах на момиче. В гръб можеше да се види само облеклото й и косата й, както и цигаата която държеше в ръката си. Отидох до нея. Бавно, та почти не се чуваше, Но тя ме усети когато се обърна светкавично към мен. Подскочих леко а тя започва да ме нарича с лиготийките от рода на "Сласурче" и "Кифличке". Не съм й сладуче!
- Като за начало, може да не ме наричаш сладурче - усмихнах се - и се казвам Ариа, Ариа Монтгомъри! - казах като дори не си и направих труда да се здрависаме!

Заглавие: Re: Високите скали Чет Сеп 22, 2011 9:19 pm

- Като за начало,сладурче,май не бива да говориш така на един ловец и то точно когато не е в настроение. - смигнах й и извадих нова цигара. Набързо запалих и си дръпнах.
- Няма да се извинявам за държанието си. Приятно ми е,аз съм Анджела. - казах просто и ясно,а след това я стрелнах с поглед. Звездите огряха някой от руните ми,а другите блестяха,макар че точно в момента нямах нужда от тях.
- Какво правиш тук сама? Представи си че има нещо доста по-опасно от мен и в доста по-лошо настроение. - продължих да мърморя със същия тих,но много уверен тон. От мен не можеше да се очаква мило държание. Все пак точно нейният вид се бе обединил срещу нашият вид,опитвайки се отново и отново да ни премахнат,но докато ги има ще ни има и нас -ловците. Не всички вампири бяха като онези убили родителите ми,но все пак винаги имах едно на ум.
- Зарежи.. разкажи ми за себе си ако желаеш.