Пейката до брега

Нощта бе тиха и прохладна. Единственото нещо, което се чуваше наоколо бе нежното шумолене на морето. Всички се бяха изпокрили, докато Изабела се разхождаше бавно около плажът. Изведнъж спря и бавно бръкна в джоба на горнището си. От там извади малък ем пе три плеър. Постави миниатюрните слушалки в ушите си и натисна голямото копче "Плей". Музиката зазвуча в главата й. Напомняше й за толкова много неща, хубави и лоши. Личният й живот бе пълен с изненади, но тя се справяше с тях по различен, но умел начин.
Повървя още малко , докато не забеляза малка дървена пейка. Леката невинна усмивка се появи на лицето й и тя седна. Заслуша се в песента, омаяна от искреността в думите от текста. От устните й се отскубнаха тихи тананикания, които идеално пасваха с мелодийката.

Полетът не беше кой знае колко хубав, но важното беше, че кацна благополучно и той беше жив и здрав. Не носеше багаж освен телефона си и портмонето. За какво му беше всъщност багажа. Можеше всичко да си купи от магазина все пак имаше достатъчно пари да си купи цял мол. Докато си мислеше за себе си, отново осъзна колко самовлюбен е. Това беше ли лошо? Хмм, не...
След като повървя около десетина минути, той усети остра миризма да се набива в него. Беше на морски въздух, който накара носа му да се сбръчква. Обичаше нощното къпане. Тръгна по плажната ивица, докато не намери перфрктното място. Една пейка. Съблече се набързо, като метна дрехите си в ляво от нея и навлезе в спокойната вода. Още едно нещо, което обичаше, нощното плуване. Беше отпуснал във водата докато не забеляза силует, който след секунди се превърна в красива женска фигура. Лицето му се озари от една самодоволна усмивка. След като момичето седна на пейката, той започна да плува към брега. Нямаше от какво да се срамува. Тялото му беше стегнато, лицето му прекрасно, а усмивката му зашеметяваща. Все пак това беше той. Излезе от водата като погледна момичето право в очите.
-Не те ли е страх да обикаляш сама по-това време на нощта?
Попита я той като гласът му беше дълбок и успокояваш, а капките вода, които бяха покрили тялото му, изглеждаха като диаманти на луната светлина

Тихият шепот на природата долетя до момичето, а заедно с него и мъжки глас. Тъмнокосата вдигна главата си по-посока на звука леко объркана и притеснена. Не бе забелязала някой наоколо. Светлите й искрящи очи зашариха по мокрото лице на непознатия. Капките вода се стичаха и по останалата част от тялото му.
- Не виждам причина да се страхувам. - ясният й глас се понесе наоколо. Тя бавно смъкна слушалките от ушите си и спря музиката.
Интересно колко рядко успяваше да заговори някого далеч от бар или нощтна дискотека. Дори в академията не успяваше да завърже интересен и завладяващ разговор. Понякога се оказваше толкова срамежлива и наивна, сякаш мислеше, че целият свят е срещу нея. В определени моменти и това бе възможно. Никой не можеше да определи како всъщност мисли.
В главата й нахлуха странни картини, в които ясно се долавяше самовлюбеното отношения на тъмноокия непознат. Разбира се тя съзнаваше, че той е привлекателен, но не разбираше как може да е до толкова обсебен от себе си и вероятно жените. Беше напълно сходно да се интересува от евтини кукетни момичета, които се продаваха за една, единствена невероятна нощ и скъпа вечеря.
- Не мислиш ли, че е опасно да плуваш по това време ? - попита преценяващо, оглеждайки спокойното море..

Откри тайната й, която държеше погледа й далече от него. Бяха слушалките. Това беше толкова сладко. Продължаваше да стой пред нея в цялото си величие.
-А откъде знаеш, че не съм някой сериен убиец.
Попита я той като повдигна въпросително вежда. Усмихна се като седна до нея и изкара от дънките си кутия, а от нея цигара. Сложи я в устата си и я запали. Дръпна си няколко пъти, след което погледа му пробегна към нея.
-Какво може да е страшното на тази спокойна вода. Но, ако тръгнех да се давя щеше да ме спасиш.
Зададе й въпрос като отново лицето му се озари с онази чаровна усмивка. Метна фаса си след което прокара пръсти през влажната си коса. Не знаеше какво да й каже всъщност. Беше доста изморен от дългия полет. Но това не можеше да го направи непривлекателен. Засмя се на мислите си

Момичето отново плъзна погледа си по тялото му замисляйки се над варианта, в който той се дави. Беше налудничаво а реши, че тя може да му помогне по някакъв начин точно по това време на нощта. Наоколо нямаше и жива душа, а тя не бе един от най-умелите плувци, всъщност изобщо не умееше да плува. Именно затова рядко влизаше във водата, просто й се наслаждаваше отстрани.
- Не умея да плувам. - призна някак самодоволна от факта, че шансът му за спасение би бил минимален. Разбира се, това не беше хубаво, но не бе сигурна че изобщо има някакъв шанс тъмнокосият да се удави.
Отново го огледа, всъщност не бе спирала да го гледа, но лицето й ставаше все по-неодобрително. Дразнеше се, че той се разхожда така свободно пред нея, дори бе изненадана че се настани до "изисканата" й особа.
- Няма ли да се облечеш ? - смотолеви несигурно. Бузите й пламнаха в лек розов отенък и точно в този момент бе благодарна, че е вечер и че той не може да я види.

Ерик не беше чул почти й думичка от това което каза девойката срещу него. Добре беше чул, че не може да плува, но това нямаше значение. Той беше пленен от луната. Беше така прекрасна, с леко оранжеви отенъци, обгръщаща мокрото му тяло. Ако някой го погледнеше от далече, щеше да си помисли, че е луд. Но не беше така. Имаше нещо в луната, което го караше да се чувства жив. Разтърси глава като усети, че момичето запозна да говори отново.
- Няма ли да се облечеш ?- попита го тя, леко смутено.
Реши, че трябва малко да я подразни. Скъси малката дистанция между тях като я погледна право в очите. Дълбоките му тъмни очи, разкриваха нови светове за нея.
- За какво съм блъскал толкова много време във фитнеса, за да го крия под тон луксозни дрехи ли? Да не ти е неудобно.
Прошепна й той тихо като след това се усмихна. От близко беше още по-красива. Изглеждаше като ангел. Отдръпна се от нея, защото разбра, че се смутила. Все пак не беше някой откачалник. Обу си панталоните като се усмихна
-Така по-добре ли е, ъъъ.. Мисля, че не сме се запознали. Аз съм Ерик!
Представи й се той

Изабела се отпусна спокойно на пейката и се загледа в малките вълни, които отчаяно се опитваха да достигнат до тях. Точно в тези моменти момичето съжаляваше, че не може да плува. Морето толкова много й напомняше за баща й... Отиваше си непрестанно, но винаги се връщаше на точното място в точното време.
- Изабела - каза тихичко и подаде ръката си, за обичайното здрависване. Момичето определено не бе почитател на тези глуповати маниери и все пак ги спазваше, всичките. Налагаше се, за да поддържа илюзията за доброто момиче, което всъщност не беше. Обичаше театъра и предизвикателствата, но често успяваше да си навреди по възможно най-ужасяващият начин.
- Ако всеки , който има хубаво тяло тръгне да се разхожда гол светът ще загуби балансът си и ще стане абсолютно пренаселен. - промърмори с лека усмивка , прокарвайки ръка през косата си.